В тази статия ще можете да прочетете превод на "Дневникът на Адриа", чийто части можете да намерите в новият акт на продължението на Diablo 3 - Reaper of Souls.
Чрез този превод ще можете да разбере по-подробно какво точно кара Адриа да ни предаде и какво се е случило в миналото и.
• Част 1
Когато за първи път видях вещица тя гореше. Татко ме заведе на площада, за да гледам.
-"Виж!" каза той "Това е лицето на истинското зло!"
Тя обаче изглеждаше както всяка друга жена и гореше като всичко останало. Пламъците я обгърнаха, тогава погледът и срещна моят и тя се засмя.
• Част 2
Баща ми никога нямаше да разбере. Той беше роден с привилегии и богатство и прекарваше всеки един момент от живота си в опита да ги опази. Аз бях негова плът и кръв, но него винаги повече го интересуваха имената в книгите и лицата от картините на стените, много повече от неговата жива дъщеря.
• Част 3
Знаете ли какво е страх? Страхът от това което си, страхът от това което собствената ти "кръв" ще ти причина ако го разбере. Не, никога няма да го разберете. Хората гледат на теб като на спасител. Замисляли ли сте се за всички животи които сте отнели? Те са биле бащи, любовници...дъщери.
• Част 4
Те ме попитаха какво виждам когато погледна в огъня. Виждам горящ човек. Виждам горяща вещица. Виждам ужас и глад който ще унищожи всичко! Каква надежда дават делата на човек срещу такава стихия ? Аз..просто се отдадох на огъня.
• Част 5
Баща ми горя. Той крещеше докато пламъците го обгръщаха..а миризмата.. тя беше извратено сладка. Най-накрая той ме откри, за първи път в живота си той ме забеляза, а когато видя, че пламъците не ме докосват то успя да прошепне една единствена дума. Последната му!
• Част 6
"Вещица", така ме наричаха. Но аз успях да го обърна срещу тях. Когато дъщерите им зачеваха деца които трябваше да изчезнат, когато върлуваха болести с които лечителите не можеха да се справят, към кого се обръщаха тогава ? Тогава моралът с който се перчеха изчезваше. Изчезваше, както винаги!
• Част 7
Koгато го чух за първи път гласът му прониза главата ми. Звучеше студен и надменен като баща ми, но беше много повече, беше като хиляди гласове в един миг. Когато го чух аз видях пламъкът и познах страхът.
• Част 8
Тази нощ в леглото ми дойде мъж, но когато погледнах в очите му аз видях някой друг, въпреки че този друг не го осъзнаваше. Аз не чувах гласът на човекът в леглото ми, не! Аз чувах гласът на този който беше с мен през всичките тези години, отдадох му се!
• Част 9
Лия никога не е била моя дъщеря. Тя винаги е била дъщеря на Диабло. Бях щастлива да даря плодът на тялото си на моят господар! Той не се интересуваше от мен, а от плода на моята утроба, той отново бе открил живота! Дори не се поколебах знаейки нейното предназначение. Дъщерите са нещо лесно заменимо..
