Първи поглед: Пандемониъм

Последните следи от вечна битка отекват през разрушения терен и древните кръстопътища. Веднъж епицентър на Вечния конфликт, тези разкъсани от война полета се разтягат пред Вас с тишина, заедно с първичните мършояди и разпокъсани войници.

Изоставена крепост хладно се издига в далечината. Преди време крепост, която е стояла като последния пост на Светлината пред вратите на Горещия ад, сега е дом на невиждани до сега опасности.

Добре дошли в Пандемониъм.



Въплъщение на безкрайната борба

Пандемониъм е белегът оставен от раждането на творението, където ангелите и демоните са се борели ужасяващо за контрол над Световния камък. Древен артефакт притежаващ силата да създава и променя реалности. Притежанието му се сменяло с Еоните. Небесата и Горещия Ад разменяли удари, създавали светове и след това гледали как техните създания гаснат отново и отново.

Тези, които са запознати със събитията около Sin Wars, знаят че ангела Инариус, заедно с дъщерята на Мефисто - Лилит откраднаха Световния камък, създавайки света, който днес знаем като Светилището. С артефактът добре скрит, битките в Пандемониъм намалели с времето и съответно спрели.



Играчите скоро ще имат възможността да посетят отново тази странна военна зона, но тези от Вас, които преди са ходили из залите на Пандемониъм ще открият изцяло ново усещане. Бойните полета никога до сега не са били обикаляни от героите на Светилището, въпреки че Пандемониъм беше базата за операции в Акт 4 в Диабло 2, нефалемите които сега ще го посетят ще го намерят доста по-недружелюбно.




Първоначално създадена от Tyrael за да съхранява и пази Световния камък, една от уникалните способности на крепостта е да приема облика на този, който я контролира. Въпреки, че е била контролирана и завземана много пъти и от двете страни, целта лежаща в нея я няма, желанието на ангелите и демоните да се борят за този пост намалява. Такъв безинтерес обаче прави поста доста желано място за съхранението на друг артефакт, който притежава силата да преобърне изхода на Вечния конфликт.

Въплъщението на Бойните полета

Пандемониъм от доста време е било цел за нашите дизайнери и писатели и са изявявали желание да изследват напълно тази зона, а предишната екскурзия в Диабло 2 до там, едва докосна повърхността на това, което може да предложи зоната. Концепцията за връзка между Небесата и Горещия Ад е завладяваща, но за да се улови това усещане на "чужд свят" минахме през голямо предизвикателство.



Тъй като Пандемониъм едва бе докоснат, имахме доста свобода за да рисуваме с доста вдъхновение. Всички, които бяха в дизайн екипа и разработчиците, както и всеки който е играл Диабло има идея какво точно трябва да бъде Пандемониъм, а идеята за безкрайни възможности остана в концепцията. Това означаваше, че за да изпълним тази фантазия трябва да приемем всяка една концепция и идея и да ги разбъркаме заедно и резултата да е една обща визия, която да те накара да спреш и да кажеш: " Да. Това е Пандемониъм."




Разбира се трябваше така да направим, че тази зона да се усеща както нищо до сега в Светилището, и нефалемите да намерят като нещо ново и непознато. Това е място където ангели и демони са се били за вечността и от тук дойде въпросът как да изглежда. Какви жители да има по тези земи? Мършояди, които се хранят от останките, забравени ангели и демони, които продължават да се бият и уникални същества като Realm Walker, древно същество с портал на гърба, който води до вечен затвор. Всичко това е резултат от изследването в дизайна.



В крайна сметка Пандемониъм трябва да символизира идеята за "Вечния конфликт". Това е и остава в някои случаи центъра на самата война. Буквално кръстопътят между всички същества. Всеки един детайл трябваше да бъде внимателно поставен и взет под внимание, за да може да се създаде хаотичния баланс, който не може да бъде открит другаде.

Бутане на границите - Всеобхватната Вечност

Външните зони винаги са най-предизвикателни, но Пандемониъм ни докара до съвсем друго ниво. И Бойните полета и крепостта трябва да изглеждат древни и безкрайни без да разсейва играчите от играта. По-точно, нашите дизайнери внимателно избегнаха усещането, че не си на мястото си или някъде в безтегловност. Предизвикателството беше в това да осигурим чувство за величие, което да съхранява колосални врагове, премахваме не чувството, че не си изследвал и все пак да предадем идеята на дълбоката и масивна крепост.




Впускането в дълбините на някоя тъмница не е ново за Диабло, особено в Акт 5. Пандемониъм трябва обаче да е различно място от Руините на Корвос или Кървавите блата, дори и Bastion's Keep седящ на ръба на Ареат кратера. Вместо да намерите земна конструкция, ще откриете, че тази зловеща крепост поддържа усещането за военен гарнизон, като се отличава от капаните, които може да очаквате от човешка зона.



Достигането на перфектен баланс на тази равнина изискваше усилията на не само един човек. Като говорим с водещият дизайнер на нивата - Дейв Адамс, то сподели неговите възгледи относно "идейните дни", процес, който дизайнерите в последствие използваха за да изследват това място. "Разделяхме се на групи и се опитвахме да създадем определени сцени на 240 на 240 футови плочи. Виждайки как всяка една група идва с различни идеи, виждам как цялото това нещо може да бъде невероятно. Често се случваше да се втренчим само в една зона. Имахме доста добри идеи, които произлязоха от това и Вие ще ги усетите в играта."




Чукане на вратата на Смъртта: Последния стой

Пандемониъм се превърна в дома на нашия главен злодей в Reaper of Souls. Малтаел се надява да прекрати Вечния конфликт веднъж за винаги, без значение какви ще са последиците и платената цена от тези действия. Дойде времето герои да разпрострете лимитите си, които винаги сте мислили ,че имате и да спрете Ангела на Смъртта преди да разруши всичко, което познавате.

Надявам се, че се насладихте на "Първи поглед" сериите покриващи зоните в Акт 5. Наистина ли никой не може да спре Смъртта? Разкажете ни долу в коментарите с какво нямате търпение да се биете в Бойните полета и Пандемониъм и се надяваме да се присъедините към нас в битката за спасението на Светилището на 25 Март.