Ето нещо, което направих за един друг сайт, но понеже той поумря,...
Дано ти бъде полезно:
ЛОВЕЦ НА ДЕМОНИ
Из записките за Abd al-Hazir
Току що се завърнах от пътешествие до смразяващата пустош,
позната като Dreadlands - това някога красиво кътче, завинаги
променено от зловещо бедствие. Днес могат да се видят само
останки от градове и пустеещи пейзажи - недружелюбно място
за никой смъртен. Бях се запътил към селцето Bronn, където да
пренощувам, но при пристигането си станах свидетел на сцена на
опожаряване, каквото не бях виждал. Трябваше да избягам при
прървите признаци на опасност, но любопитството ми напираше да
разбера още. Повечето от постройките бяха изгорени до основи
и само обгорялата дървесина по земята очертаваше къде са се
извисявали някога. Пепел задави дробовете ми. Навсякъде беше
осеяно с трупове - някои разчленени, други наполвина изядени.
Градът беше обезлюден.
Или поне така си помислих.
Извън страноприемницата, една от малкото оцелели сгради, уродливи сивокожи създания се разтичаха наоколо, крещейки на някакъв адски език. Те приличаха на купчина обезобразена плът свързана с жилави мускули, създадени за битка. Безпомощен, аз стоях като замръзнал докато се приближаваха. Водачът им ме повдигна, разкъсвайки дрехите и кожата ми с ноктите си. Усетих горещия му дъх в лицето си и ме прониза гнила миризма на разложена плът. Той разтвори уста и видях неговите заострени и пожълтели зъби, нацапани с кръв. Помислих си единствено, че гласът ми завинаги ще затихне и никога повече няма да разкрива чудесата на света за вас, верни мои слушатели.
Остър звук прониза ухото ми и стрела от арбалет изникна от окото на звяра пред мен, пръскайки ме с горещата му кръв. Той издаде нечовешки вой от болка и ме захвърли на земята, мъчейки се да изтръгне стрелата. Другите създания се заозъртаха за невидимия си нападател и за момент забравиха за съществуването ми. От земята аз също потърсих с поглед наоколо.
„Тя изникна от сенките, спуснати от залязващото слънце и не губи много време в ликвидирането на останалите от нападателите ми. В ръцете и имаше два арбалета, които разпръскваха ярки арки огнени стрели над главата ми, и пронизваха тромавите чудовища.”
Тогава видях Ловеца на демони за първи път...
Момичето беше на не повече от двадесет. Тя изникна от сенките, спуснати от залязващото слънце и не губи много време в ликвидирането на останалите от нападателите ми. В ръцете и имаше два арбалета, които разпръскваха ярки арки огнени стрели над главата ми, и пронизваха тромавите чудовища. Всеки изстрел срещаше някой от рогатите зверове и разсичаше на две повечето от тях. С крайчеца на окото си видях как няколко звяра се промъкват зад нея. Гласът ми заглъхна в гърлото, опитвайки се да я предупредя за опасността. Но нямаше за какво да се тревожа: тя не беше неподготвена. Посегна към колана си и изсипа три странни метални сфери на пътя им. Чудовищата погледнаха надолу точно преди да експлодират в огън и светлина зашеметени. Това и даде достатъчно време да се извърти към тях и да се разправи с тях поединично.
С последен поглед към града, очевидно доволна че няма повече опасности, тя закрачи напред, поклащайки тъжно глава. Имаше изписано дълбоко разочарование на лицето и, докато прибираше арбалетите между гънките на наметалото си.
„Няма оцелели.”, каза горчиво тя.
Те наричат себе си Ловци на демони – група от фанатични бойци, заклели се в едничка кауза: унищожаването на създанията от Burning Hells (Адските Огньове). Те наброяват около стотина и живеят в Dreadlands (Страната на страха), където да живеят и тренират без да им се месят или да се страхуват от тях (въпреки че през повечето време поне половината от тях са разпръснати по света, като това момиче, да търсят hellspawn (създания на ада). Има нещо във всеки ловец на демони, което им дава сила да оцеляват на демонската поквара, която би докарала обикновен човек до лудост. Те усъвършенстват тази своя устойчивост до такава степен, че да използват силата на демоните като оръжие. Но мисията и способностите им не са единственото, което ги обединява.
Тази вечер момичето ми разказа за своя живот и как като дете демоните нападнали нейния град. Тя наблюдавала как демоните разрушават родния и дом до основи. Как убили всички които познавала и обичала. Въпреки че и се искало да умре с тях, тя побягнала и се криела от адските създания в продължение на няколко дни. Тогава един Ловец на демони я намерил и забелязал силата в нейните очи. Отвел я и така станала една от тях. Тя ми каза че всеки един Ловец на демони има подобна съдба.
Те са оцелели и те търсят отмъщение
