От azsambot преди 11 години
ГЛАВА 1
Покълването на бунта
В хода на всеки един човешки живот със сигурност се случва едно голямо значимо събитие.
По някое време, съдбата подлага всеки на изпитание:
История толкова дълбока и фатална, че завинаги ще
промени останалата част от живота ни.
Това събитие би имало единия от следните резултати.
Мъжът или
жената които се сблъскат с него и не го преодолеят ,
ще живеят до края на дните си като сянка
на някогашното си аз.
Или човек може да се преобрази черпейки сили от своя опит,и преодолявайки всички свои самоограничения да успее по начин считан преди това за невъзможен.
Арктур Менгск бе един такъв човек.
Той бе преодолял
трагично събитие в живота си, и сега то го бе променило,завинаги оформило в него една целенасочена и непоколебима решителност.
Слабите хора не биха го преодолели и просто биха се отказали.
Но слабите хора не биха заели своето място в историята на човечеството.
През детските си години Арктур често се будеше от сънища в които беше значима фигура,като виден лидер .Най-често приемаше сънищата си като плод на развинтеното му въображение.
В действителност той въобще не се възприемаше като лидер.Него не го беше грижа за чуждите проблеми или за тези на Конфедерацията .Всичко което го интересуваше,беше да отслужи дълга си в армията на Конфедерацията,и това колко пари бе в състояние да спечели докато служеше там.Беше убеден че е изпълнил дълга си и нямаше желание да продължава напред,въпреки че беше достигнал до чин полковник преди нещата да се променят;преди да осъзнае че не се бори за това което вярва,и разбира се преди да се случи трагедията която го промени.Самовъзприятието на Арктур се промени,предишното Аз му се струваше като далечен роднина.Сега той бе на път да се превърне в човека от сънищата си.
В по голямата си част до сега всичко беше подготовка:поддържане на постоянна връзка с неговите колегите от нелегалната организация на Корхал(въпреки че те бяха станали толкова открити напоследък че термина „нелегална” вече не се употребяваше);набиране на съмишленици;обучение на нетърпеливите цивилни ; и следене на действията на Конфедерацията тук сред относителната безопасност на Умоянския протекторат.
Подготовка вървеше много добре, и Арктур се гордееше
за това как го бе планирал занапред. Но сега той вярваше че вече е дошло време да се действа.
Взривяването на маршрутите за доставки
по ключовите планети, хакване на компютърните системи на Конфедерацията
и спиране на мини,заради работнически бунтове ,всичко това вървеше повече от добре, но бе дошло време да се засили натиска,и да изложи на исканията си по на сериозно. Беше дошло времето да предизвика ад.
И така генерал Менгск стоеше и гледаше решените на всичко около двадесет на брой мъже от Умоя,които седяха пред него.Те до един бяха здрави,но не толкова колкото му се искаше и беше сигурен,че нито един от тях никога не беше влизал в битка.
Въпреки това те бяха готови да се борят за това което вярват, така се зароди началото на бунта.
Генералът им хвърли един бърз поглед,след като се убеди че всички гледат към него той започна да говори:
„Вие сте се събрали тук,защото споделяте общи ценности и желания.Сред тях са че никой не бива да се отнася с вас несправедливо,че всеки има правото и желанието да бъде независим.
Не се заблуждавайте-това са идеалите заради които водим тази война.
Най малките неприятности които ви предстоят,са живот в изолация ,вие ще бъдете заклеймени като бунтовници от самото правителство и то ще приложи върху вас всичките си нечисти методи.Най-лошото,което може да ни се случи е смъртта.Полък както и аз и останалата част от нашите бойци,както знаете вече сме считани за ренегати от Конфедерацията ..”
Арктур посочи човека който седеше в ляво от него.Полък Раймс имаше вид на ветеран-беше плешив и лицето му беше покрито с белези,в горния ляв край на черепа му имаше лека вдлъбнатина с размера на юмрук на голям човек чийто удар той бе отнесъл.Лявото му ухо почти липсваше,носът му имаше форма на обърната буква „S”. Полък продължаваше да гледа безизразно напред ,Арктур продължи
„Важно е да знаете че някои от вас може да не доживеят до края”
Изведнъж Арктур спря и насочи погледа си към човек извън стаята,който видя през единия от прозорците.Мъжът беше от азиатски произход,облечен в дрехи на миньор от близката златна мина,човекът изглеждаше доста заинтригуван от това което се случваше в стаята.Мъжът погледна нагоре и срещна погледа на Арктур за секунди преди да продължи,изглежда човека се бореше с нещо вътре в него.
Тогава Арктур чу единия от мъжете да се прокашля.Обръщайки се и видя възрастен мъж имащ вид на луд,той седеше отпред ,лицето му беше набръчкан, бялата му коса имаше вид на куковичо гнездо..
„Майка ми,лека и пръст ,обичаше да казва,че няма нещо за което да си струва да живееш,а има неща за които си заслужава да умреш”
Арктур се усмихна леко „Да така е,може ли да попитам за вашето име?”
„Аз съм Форест Кийл и видях доста от битките във „Войната на Гилдиите”
„Сигурен съм че е така,и че вашите главнокомандващи се гордеят с вас”
На лицето на стария Форест грейна беззъба усмивка,през това време Арктур погледна през прозореца където преди малко беше видял миньора.След това той отново се обърна към групата .
„И така настъпи времето за..”
Тогава някой който влетя в стаята го прекъсна.Гледайки към далечния край на стаята,генералът видя Айлин Постър-единия от умоянските посланици,придържайки главата си човекът изглеждаше смутен от нещо.
„Съжалявам че ви прекъсвам генерале,но има една ситуация която изисква вашата намеса”
* * *
Платформата за наблюдение бе мястото където инженерите миньори гледаха холографско изображение на планетите,в рамките на системата ,където можеше да има находища за изследване.За настоящата употреба „Платформата за набюдение”(Или платформа за шпионаж) беше най –подходящото и хитро наименование.До не отдавна Айлин Постър бе служил тук под командването на бащата на Арктур,Ангъс.Ангъс бе спасил живота на мъжа веднъж и Айлин му бе върнал услугата,като част от членовете на „Управителния Съвет” той бе назначил сина му Арктур за генерал и лидер на съпротивата.Съветът също така позволи на Менгск да използва Умоянския Протекторат като база за операции,а също му даде достъп „Платформата за наблюдение” ,едно малко архаично средство за наблюдение и разузнаване. Програмата за холографски изображения съдържаше подробни карти на всички планети в известните системи.Тя също можеше да съставя таблици и диаграми с напредъка на товарните кораби пренасящи ценните си товари през търговските пътища и то в реално време,този вид примитивен „радар” бе напълно достатъчен за нуждите на Арктур.Точно тук на тази платформа се бяха събрали всички от управляващия съвет и по лицата им беше изписано безпокойство.Айлин се обърна към Арктур с колеблив глас:
„Получихме анонимен сигнал който потвърждава,че този който го изпраща знае че наблюдаваме този сектор”
Арктур погледна сектора който беше на екрана и веднага позна планетата.”Корхал” каза той по-скоро на себе си отколкото на останалите.
„Да”-Управителят кимна леко.Арктур забеляза че мъжът се бе изпотил.
Няколко по-малки обекта,които приличаха на сателити наобиколиха планетата.
Арктур вече започваше да се досеща какви бяха обектите,още преди управителя да почне да говори.”Бойни крайцери”(Battlecruiser) потвърди Айлин.”Преброихме двайсет от тях.Подслушвахме военните канали,но не сме чули нищо,което може да обясни това.
„Те няма да разкрият намеренията си така или иначе” предположи Менгск.” Но можете да заложите всичките си спестявания че анонимния сигнал е изпратен от Конфедерацията.И ако тези кораби в орбитата около Корхал са на Конфедерацията това значи големи неприятности.Изпратете разузнавателен доклад до Ахтън веднага.”
* * *
В столицата на Корхал град Стърлинг,полковник Ахтън Фелд (който беше избран да замести липсващия генерал Менгск и да бъде лидера на въстаниците)беше зает да издава заповеди,докато обхождаше периметъра на града,безбройните противовъздушни ракетни установки формираха странна назъбена линия и служеха като последна външна защита.
Преди време ,тази крепост в центъра на града беше пост на Конфедерацията.Това беше преди революцията,сега същата бе превърната в щаб на съпротивата на Корхал.Разбира се бунтовниците знаеха за присъствието на кораби на Конфедерацията в орбитата на планетата,но техните слаби системи за наблюдение не можаха да разкрият това което бяха получили като разузнавателен доклад:че корабите в орбита бяха двадесет, доста голям брой,особено с капацитета който имаше всеки един от тях-стотици морски пехотинци,спускателни кораби,обсадни танкове и дори бронирани канонерки Голиат.И това бяха само сухопътните войски.Бунтовниците бяха сигурни че първо щяха да бъдат бомбардирани.Но това вече нямаше значение.Бунтовниците бяха прекарали доста време да развърнат цялата тяхната противовъздушна отбрана и да мобилизират достатъчно от населението за да образуват една голяма армия,всъщност тя беше направо огромна.Битката с Конфедерацията беше неизбежна.И дори сега в разгара на паниката,страха и очакването Ахтън се зарадва.Най накрая чакането свърши и битката щеше да започне.Жителите на Корхал щяха да изпратят послание на Конфедерацията:че те са граждани на свободна планета,и че ще се борят ,за да гарантират свободата си.”Нека дойдат” помисли си полковника”Нека пуснат всички свои бронирани машини и техните невидими изтребители,но нека само да дойдат”
Полковник Ахтън се усмихна и зачака появата на първите спускателни кораби.
* * *
Холографското изображение показа няколко малки обекта,не по големи от миниатюрни точки.Те се идваха от корабите като рояк скакалци и се отправиха криволичейки към атмосферата на Корхал.
„Спускателни кораби?”отговори Айлин на въпроса който всеки си задаваше.Менгск поклати глава.”Не,твърде малки са.Те по скоро приличаха на ....не,това беше невъзможно,просто не може....” Менгск продължаваше да клати глава,отказвайки да повярва,защото това можеше наистина да се сбъдне.
Той наблюдаваше заедно с другите как тези малки луминисциращи точици започнаха да се спускат към гъстата атмосфера на Корхал.
* * *
Ахтън чакаше и наблюдаваше защитните линии отвъд стените на Стърлинг.Един лейтенант се затича към него останал без дъх.Имаше вид на човек,който внезапно искаше да бъде някъде другаде.
„Сър,проследяваме стотици малки обекти,които са на позиция от нашата страна на планетата.Не съм сигурен ,но мисля че и от другата страна на планетата съобщават че засичат подобни обекти.”
„Стотици казваш?”Спокойния външен вид от лицето на полковника веднага се изпари и уплахата го завладя.
„Да сър,твърде малки са за да може да ги идентифицираме но въпреки това се приближават много бързо”
Точно тогава полковника чу ниско бучене едвам доловимо като жужене на малко насекомо.Тогава погледна към хоризонта и видя рояка от малки обекти които се спускаха оставяйки след себе си опашки от дим,и той разбра.
„Не е честно” Прошепна той.Но лейтенанта не го чу.Бученето/воят стана почти оглушителен.Когато погледна нагоре и видя обектите които се спускаха към тях,лейтенанта започна да крещи.
* * *
На станцията за наблюдение настана мъртвешка тишина,когато вълни от ярка светлина започнаха да се разпространяват по повърхността на луминисцентния образ на Корхал.Те продължаваха да се появяват на много места ,докато по голямата част от планетата не бе обляна в блясък,никой от присъстващите не подлагаше на въпрос това което бе видял току що.
„О Господи,няма го ...Корхал вече го няма.Всички.Милиони хора” Айлин щеше да припадне всеки момент.
Арктур усети как стомаха му се свива гледайки изгорената планета.След малко вълните от светлина започнаха да избледняват,оставяйки едно тъмно и безлично подобие на предишната планета.
Стъписан от събитията ,Арктур успя да каже само 2 думи „Съберете мъжете”
* * *
Случаят с Корхал,беше подобен на много други в историята,пример за едно правителство което се опитва да потисне надигащото се население чрез тирания,но по този начин само затвърди решимостта на отцепниците които бяха решили да се борят с него.
В помещението където преди малко стояха двадесет,сега беше претъпкана с над петдесет човека,които разпалено дискутираха загубата на Корхал и нахалството на Конфедерацията.
Една врата се отвори на нагоре и Арктур влезе в стаята като лъв,който приклещваше плячката си в ъгъла,наслаждавайки се на момента преди да я разкъса.
„Вече всички знаете какво точно се случи днес.За тези от вас които искат по точна информация,а и си мисля че заслужава да знаете двадесет бойни крайцера изстреляха около хиляда ракети клас „Апокалипсис” по Корхал.Ракетите удариха повърхността на планетата изпепелявайки 35 милиона души.Мисля че няма нужда от повече сладкодумни приказки, от принуждаване и допълнителни увещания,всички вие знаете кое е правилно и кое не.Сега е дошло времето да се борите за ценностите,на които държите и да предизвикате тези които искат да ви ги отнемат.С мен ли сте?”
Петдесет стиснати в юмрук ръце се вдигнаха във въздуха придружени от оглушително викане.Менгс изчака врявата да утихне преди да продължи.
”Считано от днес,вие не сте вече цивилни,вие вече сте войници,и сме в състояние на война.”
Менгс тъкмо се канеше да продължи когато една врата се отвори и миньорът от азитски произход влезе.Всички мълчаха,погледа на Менгск се насочи към новодошлия.
„Искам да се присъединя”,каза той.
Менгск се приближи заплашително до мъжа и застана пред него.
„Видях те и преди но изглежда се колебаеше”
Мъжът кимна „Все още не бях сигурен,но вече съм”
Някой от тълпата отправи подигравателен коментар.Някой наблизо се изказа пренебрежително наричайки мъжа отрепка(Fringesquib-хората,които населяват най-крайната част на сектора Корпулу,тоест селяндур).Генералът го изгледа лошо и се обърна към азиатеца.
„Нерешителността на бойното поле може да струва нечий живот”
Ниският мъж прикова погледа на генерала.
”Сър всичко което искам е да ми дадете шанс”
„Ще следвате ли всички заповеди без да задавате въпроси”
„Да,ще ги следвам”
Менгск се загледа за миг в очите му и накрая кимна
„Как се казваш?”
„Сомо,Сомо Хунг”
„Добре дошъл”,каза генералът,след това се върна обратно на мястото си до Полък и погледна към мъжете.
„Както казах,от сега нататък вие сте войници и трябва да се гордеете с това.А колкото до името на нашата малка армия,която ще бъде проклятие за Конфедерацията и нейното съществуване,мисля че най-подходящо е ако се наречем Синовете на Корхал”
* * *
Айлин седеше до генерала гледайки към дока,където един очукан и почти неузнаваем космически кораб стоеше.Работниците задълбочено работеха над гиганта,от оксижените им пръскаха искри навсякъде докато приключваха с последните заварки.
„Не е точно в първоначалния си вид,но ще ни послужи за целта.”,Каза Айлин гледайки към кораба.
„Точно така приятелю” каза Арктур видимо доволен от напредъка.
Бойния крайцер бе станал жертва на навигационна грешка,по същия начин,по който четирите големи кораби носачи ,превозващи престъпници до няколкото обитаеми отдалечени светове(включително Умоя) преди няколко века.Тези престъпници са били предците на днешните „терани”,название с което всички наследници започнали да се наричат,пръскайки се из сектора и колонизирайки планета след планета както само човечеството би могло.
Бойния крайцер,който сега седеше в дока се беше разбил върху една огнена планета,не далече от тук,но за сметка на това достатъчно далече от териториите на Конфедерацията,която така и не можа да засече радиосигнала му за помощ
Айлин и Менгск отидоха на мястото на катастрофата веднага и спряха сигнала за помощ.В товарното му отделение намериха няколко напълно здрави SCV-та,както и напълно здрав обсаден танк.В отделението със самолетите намериха два изтребителя CF / A-17G Wraith,както и четири спускателни кораба
От Протектората (на Умоя) веднага прибраха кораба в единия от многото им докове.
Конфедерацията бе видимо ядосана от загубата на единия от корабите си но без доказателства за подривната дейност от страна на Протектората,не можеше да започне война.Екипажа официално бе обявен за мъртъв,бе му предложено по-добро заплащане срещу по-малко отработени часове,за да не разкриват кои са и да останат да се бият на страната на Протектората,не след дълго капитана на кораба стана най доверения човек на Арктур,това беше Полък Раймс.
Изглеждаше сякаш беше минало много време от тогава,въпреки че беше само един не голям период от време.Кораба бе модернизиран бавно и методично,докато това което седеше пред Арктур можеше да бъде наречено най-накрая неговия собствен боен крайцер.
Айлин прекъсна замисления генерал за кратко
„Как би искал да се казва кораба” попита той.
Менгск помисли за момент.
„Хиперион”,каза той най-накрая.”Ще се казва Хиперион”
Точно тогава Полък се появи пред двамата мъже.
„Войниците искат да разберат какво ще правим по нататък”
Арктур погледна с бляскавите си очи Полък
„Кажи им че минаваме към следващия етап”
Полък леко повдигна устната си,най-близкото до усмивка нещо което Арктур бе виждал от него.
„Да сър”
Ако завършиш книгата със сигурност ще я прочета, защото историята на СтарКрафт е доста добре измислена (просто играта не е мой стил 
