Технологията:
1. HDD (Hard Disk Drive)
Стандартният HDD е проектиран от множество малки въртящи се пластини(дискове) и магнито-резистивни глави. Тези глави се движат по пластините, и по този начин променят намагнетяването на материал, от който са направени, за да направят възможно записът или четенето на данни. Производството им е опростено, и позволява реализирането на продукт с голям капацитет на ниски цени. При този модел обаче има вероятност от възникването на някои проблеми.
Например, и четенето и писането на данни изискват много работа, като главите трябва да се движат по пластините, които от своя страна се въртят докато е необходимо. Този процес отнема време, и както често е отбелязвано от специалистите, много от забиванията на софтуер се дължат на хард дисковете.
От друга страна, главата за четене и писане по пластините е толкова близко до тях, че и най-малкият удар може да причини повреда на диска, или загуба на данни. Производителите използват най-различни технологии, за да предпазят това да се случи, така че подобни инциденти са рядкост, но рискът е реален, и никой не е застрахован, че няма да му се случи.
2. SSD (Solid State Drive)
Тази технология е намерила решение на описаните дотук проблеми с HDD, и това причината SSD дисковете да са по-скъпи. При тях се подхожда по съвсем различен начин към съхранението и четенето на данни.
SSD дисковете представляват енергонезависима компютърна памет, която е базирана на технологията на флаш паметта. При тях, пластините и магнито-резистивни глави на HDD дисковете са заместени от чипове за памет. Използват се различни видове чипове, но основният вид, който се използва в повечето модели е флаш паметта. Това именно е технологията, която се използва в камери, МP3 плейъри, карти за памет, и други.
Тъй като тази технология е по-скъпа, това означава, че се предлагат варианти с по-малък капацитет на по-високи цени. Въпреки това, като компенсация можете да сте сигурни, че ще получите отлична производителност. На един стандартен хард диск ще са му необходими няколко секунди за достигането на пълна скорост, а SSD дисковете са готови веднага за употреба.
Тъй като SSD дискът няма нужда от време, за да може главата да прочете данните от пластината, достъпът до данните при него е около 50 пъти по-бърз от HDD. Това означава, че ако един домашен компютър е оборудван с SSD, цялостното време за зареждане може да намалее наполовина. Освен това, SSD не губи данни при удар, а и дисковете са по-леки, по-тихи при работа, и по-икономични от своите HDD ‘събратя’.
Другата тема на дебат за SSD e SATA или PCIe:
Поради факта че се различават главно в интерфейсите:
Теоретичната скорост на SATA 3.0 е 6 Gb/s (750 MB/s) но заради някой физически пречки възникващи при кодирането на информацията за трансфер практически се достига до 4.8 Gb/s (600 MB/s).
PCIe 3.0 има ефективна скорост за линия от 985 MB/s, и откакто PCIe устройствата могат да поддържат 1x, 4x, 8x, or 16x което потенциално може да пренася данни с скорост до 15.76 GB/s. Значили това че PCIe 3.0 с 16x линии е 25-пъти по бърз от SATA 3.0? Теоретично сигурно, но няма да намерите потребителски SSD диск който пристига с толква много линии. Обикновено се избира между 2x и 4x, което занчи максимална скорост близка до 3.94 GB/s.
Колкото дали външен или вътрешен.
Външните са ограничени от към скорост заради USB интерфейса най разпространения в момента е USB 3.0 - 5 Gbit/s (625 MB/s). Е разбира се вече съществува USB 3.1 Gen 2 който вдига скоростта до 10 Gbit/s (1250 MB/s) но все още е малко разпространен в по новите устройства.
П.П. Друго важно да се знае че докато при HDD дисковете информацията може да се съхранява за много голям период от време без наличие на захранване при SSD информацията започва да избледнява след около година.
Коментарът беше редактиран от tERROR85 на 15/03/2017 - 09:58ч. 
