Преди Нефелимите да се появят, Imperius е бил най-силният войн от всички създания в Светилището. Нито демоните или Prime Evils са можели да са му равностойни на бойното поле. Когато Рая бил близо до победа в Eternal Conflict-а , Imperius е бил този, който е водил ангелите в конфликта. Отново Imperius е водил атаката и когато е изглеждало, че злото щяло да победи. Imperius е олицетворение на доблестта - смел, храбър и неустрашим.
Най-голямата слабост на Imperius обаче е, че той е роб на своята природа. За разлика от хората, той е неспособен да ограничи, своя копнеж за битки.

Както всички ангели и Imperius е роден от Crystal Arch , която се намира в сърцето на Рая.
Приема се, че арката всъщност е гръбнака на Anu. Това е върховният Бог създател, който премахва от себе си всички несъвършенства и по този начин създава Tathemet. След като Tathemet и Anu се самоунищожават, гръбнакът става крайъгълният камък на Небето.

Всеки ангел има своето възприятие за своето съществуване, точно това възприятие определя техният житейски път. За Imperius това се оказва Доблестта. Доблестта е кураж и смелост, да, това е така, но начинът по който е се проявява е в кървавите войни на Eternal Conflict. Той се чувства най-добре в битка, сякаш тя е неговият доми докато никой друг от ангелите не се отдръпва от строго определената си роля в Eternal Conflict, Imperius я отвежда до ниво на крайност.

През дългата война срещу демоните, Imperius е бил много близък с Tyrael - Архангелът на справедливостта. m От неговите думи, може да се съди, че той и Tyrael са били бойни другари и са се спасявали безброй пъти, като са изградили силно приятелство. С течение на времето обаче, тава приятелство ще става все по-трудно и накрая ще се разпдане. Дори Diablo коментира гнева на Imperius.

Imperius отговаря, че не се страхува от нищо. Обвиненията го разгневяват и той поразява Diablo заради тях. Когато Tyrael казва на Imperius , че се страхува и затова не иска да се намеси и помогне на хората, Imperius той излива гнева си върху доскорошният си другар на бойното поле. И ако той не се страхува от нищо, защо тези твърдения го карат да губи контрол и да се поддава на гнева си?


Може би в природата на доблестта е да търси начин да се доказва в битки и обвиненията в страх е буквално искане за опровержение. Тези спекулации няма как да бъдат доказани, но е важно да се отбележи, че Imperius никога не е бягал от задълженията си.

Ролята на Imperius е да залови Diablo един от 3-те Prime Evils. Целият Angiris Council успява да премине през Pandemonium и да плени лорда, а след това и да го затвори. Но гневът на Imperius се излива върху Diablo заради обвиненията му в страхливост, той пробожда демона с неговото копие Solarion. По този начин той го убива, но го и освобождава. Нито ангелите, нито демоните могат да умрат за постоянно. Когато някой от тях умре, той се връща на мястото където е създаден. В случая на ангелите това е Crystal Arch в Рая. При демоните, това е трупа на Tathemet в Ада.

Imperius винаги се е борил със своята природа. Той е вой, който няма да се поколебае да забие копието си в сърцето на Ада. И докато Imperius без съмнение е най-смелият и силен войн на Рая, същата тази смелост го води по пътя на арогантността, нетърпимостта и безразсъдството. Той води много битки през тежката и дълга война, но никога не е спечелил Eternal Conflict. Той е велик войн, но не е и най-добрият пълководец, особено без Malthael до него и неговата мъдрост. След като Worldstone и Malthael изчезват, войната се превръща в безкраен застой.

Източник