"Nerissa изпи виното от чашата си и непохватно остави чашата на масата. Тя взе една кадифена кутия, която отвори гордо. Съдържанието блестеше. Тя толкова гордо каза - 'Имам си бижута,' 'и повечето от тях са собственост от поколения на семейството ми. Това например — и тя извади гребен от злато и окрасен със голям сапфир —'е даден на баба ми за сватбания и ден. Или пък тово бижу,' като внимателно извади красива кама украсена с три рубина, когато е била носена от моя велик чичо в съда, това наистина е експонат, но той се е чувствал като войник,' Тя се засмя доста пренепрежително, но срещна стоманения поглед Карлота. Тя върна камата в кутия и изчака възрастната жена да проговори." "'Не,' старицата дишаше тежко и тя не изпускаше от поглед Nerissa's. 'Не, аз мисля, че трябва да борим за повече.' Тя махна с ръка при изненаданото лице на Nerissa's . 'Аз мисля, че трябва да се борим за повече и за най-големите предизвикателсва. Какво повече на този свят може да искаме скъпа моя?'"
