Стана навъпрос за това, как хората отделят ужасно много време (под време разбирайте ИГРАЛНИ месеци от живота), за да си трупат самочувствие и по някакъв начин да изграждат "успехи" в играта, пренебрегвайки истинските такива в живота.
Тази тема по-скоро е насочена към онези играчи, които живеят в по-голямата част от денят си в играта.
Ще ви разкажа един мой случай, в който предполагам много хора ще се "намерят".
Когато излезе WoW бях на 12 години. Винаги съм бил спокойно и тихо хлапе, което не си е падало по баровете, дискотеките, кафенцата и другите простотии, където хората обсъждат ц*ците на мацката от съседния блок.
В последствие, когато заиграх играта една идея по-сериозно и минаха няколко години, се озовах в една от най-добрите хардкор български гилдии навремето. Израснал съм около 3 жени, нямах баща, който да ме напердаши, че цикля играта около 16 часа на ден, че пропускам от време на време училище или ходя там почти недоспал и т.н. Общо взето едно болесно състояние. Само че, докато си по-малък всичко това си има някакъв определен чар. Да тръпнеш да ти падне новия айтъм, някакво ново оръжие, да се тръшкаш като го дадат на някой друг,а не на теб, да си вдигнеш новия герой, да ходиш на риба в играта и т.н... Всеки лешпер на тия години, особено, докато не стане време за бачкане - са му само секс и игри в главата. За другите ангажименти и по-големи отговорности в живота - все още не е дошло време.
Та, за да не се отклонявам много,много, че ще ви откажа да четете всичко преди да съм се изказал напълно, ще ви споделя, че по времето на WoW много се кефих на възрастни хора от порядъка на 30+ години, които циклят нон стоп, развиват си героите по уникален начин, владеят играта до съвършенство. Наслушал съм се на семейни скандали как бащата вместо да смени памперса на детето - цикли в райд от 20 човека и кара жена му да го чака с часове и дупето на детето се обрива през това време, защото няма кой да го преоблече. Виждал съм и случки, когато родители до такава степен циклят играта, че карат децата си, когато имат оценка под 5ца в училище да гриндят злато в продължение на часове. Имах и приятел, който почина след 37часа игра. Разбира се, сигурен съм, че всеки може да напише случка, която да е потресаваща, свързана с геймърството.
С времето обаче, когато станах на 20 години или 8 години по-късно, откакто излезе WoW, се огледах около мен и видях хората на моите години, колко много неща реално са постигнали в реалния живот. До каква степен са дръпнали пред мен, докато аз съм бол очи в постижения, които са впечатлявали само дадена виртуална аудитория.
Една вечер седнах и се замислих, че, ако продължавам по този начин - един ден много ще съжалявам за изгубеното време. Ще заприличам на онези геймърски семейства, в които няма никаква тръпка, нито за личностно развитие, нито за нещо по-глобално, камо ли, ако дойде време за деца.
Дойде моментът, в който реших, че това вече няма да го бъде и спрях да играя игрите по онзи начин, в който не разбирах, че вече се е стъмнило навън. Хванах се на първата ми работа, която беше да обработвам снимки от фотосесии. Интересното беше, че като минаваше време и колкото повече се издигах в работата си, осъзнавах, колко много реално съм научил от игрите през живота ми, заедно с онези хора. Да работиш в екип, да си лоялен, да приемаш нещата такива, каквито са, да не се отказваш и да продължаваш напред (не го казвам като Пулев
).И така, 3 години по-късно, след като смених начинът си на живот и разбиране за нещата и кое - как трябва да се върши и то с мярка, така че, хем да си имаш постиженията в играта и в реалния живот, основах мое собствено фотографско студио, в което вече работят 15на човека, имам си приятелка, пътувам си по света и т.н.
Миналата седмица бях на гости на приятел, който е на 35години, заклет Диаблоджия, който вече е 1,129ти парагон и не обича да се показва много,много. Разбрах, че жена му не го изтраяла, взела си детето и отишла да живее при майка си.
Не знам дали повечето от вас ще вникнат в думите ми и ще разберат това, което исках да кажа. Когато бях по-малък и ми казваха, че не е много готино да играя по цял ден, а да се занимавам с нещо смислено и просто да отделям по 1,2,3 часа на ден за игра - тогава се оправдавах с думите, че предпочитам да цикля, отколкото да ходя на дискотеки, барове и прочее. Обаче това вече звучи доста детско, когато го чуя от хора над 25 години.
Защото човек може да се развива в много области, не да си намира оправдания за провалите в личния живот чрез играта, просто защото не му допадат местните кафенца
)Разбира се, това е лично мое мнение. Ще се радвам, ако и други се включат в темата.
Ще завърша с няколко прости въпросчета, които ясно подчертават целият този текст, който изписах:
1.Кога за последно изведохте приятелката си на хубав ресторант?
2.Кога направихте някой друг щастлив?
3.Дали се сетихте последния месец да подарите цвете на приятелката/жена си без повод или да й купите рокля, с която да се почувства още по-красива и оценена?
4.Дали наскоро сте си задавали въпроса "Какво мога да променя, че заплатата да ми е по-висока и да спра да мрънкам как политиците са ми виновни, че за вбъдеще да осигуря на детето си нормална среда за израстване?"
5.А, дали си зададохте въпроса "Да го е*а, на 30 години съм и все още нямам път, по който да поема?"
6.Или пък, че днес ще е от онези дни, в които ще направя нещо много, много коренно различно.
Въпросите могат да са безброй.
Завършвам с един много хубав цитат:
"Успехът не е за всеки, но всеки избира дали ще пробва, докъде ще стигне и как ще го постигне"
Чийрс, машини!
Темата беше редактирана от hristov2256 на 24/04/2015 - 10:12ч.
