)Запознах се с Шаная Туейн в град Добрич. Беше дошла да открие местния конкурс „Семка на семките или влиянието на кюспето върху пощенските услуги”. Случи се да бъда на награждаването, като експерт по внедряване на земеделската продукция в строителството и металолеенето(?!). В галантната обстановка на общината се сервираха най-изтънчените ракия, българска бира и внимателно подбрани сортове кюфтета. Шаная пя к’вото там имаше да пее и тръгна да слиза от сцената. Бих се изненадал, ако не се беше спънала в някой царевичен кочан по пътя си... естествено изненада нямаше. Тупна пред мен като напоена със сироп медицинска топка. Викам и: „искаш ли кюфте ма” подавайки и нагризаната мръвка. Яде, вкара и ракия. Рекох и че тая песен дето я пее „Още си единствен за мойта синя прашка”( You're Still the One... for my blue bikini), много ми допада. Разговорът потръгна, като говорихме главно по три теми: овцевъдство, говедовъдство и последно за приложението на хуманитарните науки в отглеждането на кози. Докато се смеехме в топлата добруджанска нощ и казах: „искам да ми духаш, а после да ти изпържа мозъка на кура си” Отвърна: „добре”. Още пред хотелската стая ми късаше дрехите(единствения ми официален потник за излизане). Нежно я целувах – първо по устните, шията, мишниците, ребрата и накрая по леко наболата и путка. На последната област се спрях най-задълбочено... Шаная се гърчеше от удоволствие, като змиорка хвърлена от самолет в пясъците на Калахари. Сливата и миришеше на лунна светлина. Почнах да я еба... ма гледам, че след третата минута тая ‘зе да гасне... след шестата почна да чете български вестник(?!)(добричкия „На нивата”). Рекох да я обърна. Стана по-лошо – почна да си лепи каубойските ботуши. Завъртях я в поза „гмуркащ се бухал”... все тая – вече плетеше пуловер. Докато я чуках, също нареди(два пъти) кубчето на Рубик, направи шоколадова торта от три блата и написа писмо(четири листа) на чичо си Едмънд. Всичко това ми се отрази доста деморализиращо. Изпразних и се на корема. Взех едно парче торта и чудесния двуредов пуловер и си тръгнах. Купих ракия и отидох на строежа на който бачкам – там се чувствам на мястото си. Пих и реших какво иска една жена – баналното да бъдеш себе си. Така ще е сигурна, че не я лъжеш... така ще е уверена, че искрено я харесваш, а не се подмазваш, само за да я наебеш.
Напих се мощно. Сутринта хапнах шкембе с две наливни – изобщо не изтрезнях. Както бях мръсен и потен, вонящ на етаноли, влязох във фоайто на хотел „Добруджа” като Цар Освободител. Ликвидирах охраната и се насочих към стаята на Шаная. Разбих с един шут вратата. Тя се стресна, но веднага очите и ме подушиха – беше влязъл нечист и зъл аграрен демон. Подпрях я на секцията, плюх си на пръстите и я навлажних... набутах го. Шибах я сатанински към четири брутални минути. Оргазмът и беше междугалактичен – гледаше като премазана от асфалтополагаща машина коала.
Всяка жена иска индивидуален подход, демек да имаш нещо точно и само за нея. Никога жените не са били калъпи, в които само да го набухаш. От опит знам.
Шаная си замина... не ме покани да тръгнем заедно.
Инфо
Темата беше редактирана от Benifios на 14/02/2014 - 10:05ч.
